МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ПРОГРАМА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА СВЕТОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

Гл. ас. д-р Камелия Планска-Симеонова, д-р Светослава Димитрова

Резюме: В настоящата публикация е направен анализ на Програмата за устойчиво развитие на ООН до 2030 г., като биват представени основните цели на програмата и услугите, допринасящи за иновациите, конкурентоспособността и творчеството. Разгледан е приносът на Световната организация за интелектуална собственост като стимул за изпълнението на Целите за устойчиво развитие на ООН, надграждащи заложените за изпълнение дейности от Целите на хилядолетието за развитие. Анализирани са услугите, които СОИС предлага, допринасящи за стимулиране на интелектуалното творчество, като помощник в постигането на заложените от ООН цели.

Ключови думи: иновации, интелектуална собственост, СОИС, цели за устойчиво развитие.

PROGRAM FOR SUSTAINABLE DEVELOPMENT OF THE WORLD INTELLECTUAL PROPERTY ORGANIZATION

Ch. Assistant Professor Kamelia Planska-Simeonova, PhD, Svetoslava Dimitrova, PhD

Abstract: This publication provides an analysis of the UN Sustainable Development Agenda 2030, presenting the main objectives of the program and the services contributing to innovation, competitiveness and creativity. The contribution of the World Intellectual Property Organization as an incentive for the implementation of the UN Sustainable Development Goals, building on the activities set out in the Millennium Development Goals, is considered. The services offered by WIPO, which contribute to the stimulation of intellectual creativity, as an assistant in achieving the goals set by the UN, are analyzed.

Key words: innovation, intellectual property, WIPO, sustainable developmentgoals.

Рецензии

НИКОЛА АВРЕЙСКИ. ИСТОРИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ

Гл. ас. д-р Диана Иванова, ЮЗУ „Неофит Рилски“

Докторанти в науката

Положението на турските арменци след Берлинския конгрес (1/13 юни – 1/13 юли 1878 г.) и причините за резервираното отношение на Русия към тях[1]

Диана Кареновна Папоян, докторант към катедра „История“, Правно-исторически факултет, ЮЗУ „Неофит Рилски“

Резюме: Настоящата статия има за цел да представи положението на турските арменци след Руско-турската война от 1877–1878 г. и Берлинския мирен договор и да анализира причините, поради които Русия, традиционен защитник на християните в Османската империя, поддържа неутрална и безразлична позиция спрямо репресивната политика на Високата Порта по отношение на арменците. Поради редица политически, икономически и религиозни причини Русия е фактор с решаващо значение в историята на арменците още от началото на XIX в. След Берлинския конгрес обаче царското правителство временно се отказва от дотогавашната си роля и проявява голяма предпазливост и резервираност по въпроса за подобряването на живота в османските области, населени с арменци, съгласно чл. 61 от Берлинския мирен договор. Поведението на Петербург през разглеждания период доказва, че за империята арменският въпрос заема второстепенно място и се явява обект на чиста дипломация, където отсъстват извънполитически и извънвоенни фактори.

Ключови думи: Берлински конгрес, Берлински мирен договор, XIX век, Османска империя, Руска империя, арменски въпрос, имперска политика.

The state of the Turkish Armenians after The Congress of Berlin (1/13 June – 1/13 July 1878) and THE REASONS FOR RUSSIA'S RESERVED ATTITUDE TOWARDS THEM

Diana Karenovna Papoyan, PhD student at theDepartment of History, Faculty of Law and History, South-West University "Neofit Rilski"

Abstract: This article is intended to present the state of the Turkish Armenians after the Russo-Turkish War from 1877–1878 and after the Berlin Peace Treaty and to analyse the reasons due to which Saint Petersburg – a traditional defendant of Christianity within the Ottoman Empire, followed a generally neutral and indifferent position towards the repressive policy of the Sublime Porte regarding the Armenians. Due to a number of political, economic and religious reasons Russia was a factor with essential significance in the history of Armenians back from the beginning of the 19th century. After the Treaty of Berlin, however, the tsarist government temporarily refused its current role and showed great caution and reservations about improving life in the Ottoman areas inhabited by Armenians, according to Article 61 of the Berlin Peace Treaty. The behavior of Saint Petersburg during the period under review proves that for the empire the Armenian Question has always taken a secondary place in its policy and appears to be an object of pure diplomacy lacking non-politicalor military factors.

Keywords:Congress of Berlin, Treaty of Berlin, 19th century, Ottoman Empire, Russian Empire, Armenian question, imperial policy.

ТЕРИТОРИАЛНИ ПЛАНОВЕ И ДОГОВОРЕНОСТИ МЕЖДУ ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ЗА СЪДБАТА НА СЛЕДВОЕННА ГЕРМАНИЯ

Георги Тодоров

Резюме: Идеите за политическо разделение на следвоенна Германия показват новия тип война, който се води в света, позволяваща завладените територии да останат под ръководството на победителя. Трите велики сили – СССР, САЩ, Великобритания – разработват свои планове и идеи за разграждане на единната германска държава, като логично изхождат от своите интереси, които допълнително се влияят от хода на войната и от изострянето на междусъюзническите отношения за следвоенното устройство. Основната цел на статията е да представи различните интереси, планове и начини за преодоляване на конфликтите по време на преговорите за разрешаването на германския въпрос и заложените основни инструменти за предотвратяване на нарастващата опасност от изостряне на напрежението между съюзническите държави след края на войната.

Ключови думи: окупационни зони, Германия, Студена война, СССР, западни съюзници.

TERRITORIAL PLANS AND AGREEMENTS BETWEEN THE GREAT POWERS FOR THE FATE OF POST-WAR GERMANY

Georgi Todorov

Abstract: The ideas of political division in post-war Germany showed the new type of war, waged in the world which allowed the victors to maintain the leadership over the conquered territories. The three great powers - the USSR, the USA, Great Britain - developed their plans and ideas for the separation of the unified German state, logically proceeding from their interests, which were further influenced by the war and the sharpening of Allies’ relations in regard to the postwar system. The main purpose of this article is to present the various interests, plans and ways of overcoming the conflicts during the negotiations for the resolution of the German question and the main diplomatic means to prevent the growing danger of the escalating tensions between the Allies after the war.

Keywords:occupation zones, Germany, Cold War, USSR, Western allies.

ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ГЕОПОЛИТИКАТА

Докторант Радослав Тодоров, Университет по Библиотекознание и информационни технологии

Резюме: Геополитиката трябва да се разглежда като област на социологични и политологични знания, а също като неразделна част от съвременния стратегически анализ на световната икономика и международните отношения. Геополитиката, от една страна, изучава цивилизациите, културите и етносите, техните социологически признаци и свойства, а от друга страна, ги изследва като политически единици, т.е., като държави, империи и военно-политически блокове.

THEORETICAL AND METHODOLOGICAL ASPECTS OF GEOPOLITICS

PhD-Candidate Radoslav Todorov, University of Library Studies and Information Technologies

Abstract: Geopolitics should be considered as a field of sociological and political science knowledge, as well as an integral part of the modern strategic analysis of the world economy and international relations. Geopolitics, on one hand, studies civilizations, cultures and ethnic groups, their sociological features and properties, and on the other hand, studies them as political units, i.e., as states, empires and military-political blocs.